ХАНС-ДИТРИХ ГЕНШЕР: „РЕШЕНИЕТО ЗА ОТВАРЯНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА ИЗТОК Е ИСТОРИЧЕСКО"

15. 12. 1997 г., Бон

ХАНС-ДИТРИХ ГЕНШЕР: „РЕШЕНИЕТО ЗА ОТВАРЯНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НА ИЗТОК Е ИСТОРИЧЕСКО"

Ханс-Дитрих Геншер, дългогодишен външен министър на Федералната република и безспорен авторитет от световната политическа сцена, етърсен партньор по въпросите на международната политика.

- Господин Геншер, много политици определиха срещата на върха в Люксембург като „важно историческо събитие". Федералният канцлер говореше за „историческа дата", за „подарък на историята". За нас, немците, каза той, разширяването е екзистенциален въпрос. Как вие оценяването резултатите от Люксембург?


- Съвсем сигурно е, че решението за отварянето на Европейския съюз на Изток е историческо събитие. Въпреки това преценката за срещата на върха е раздвоена. Раздвоена е, защото преговорите не започват едновременно с всички асоциирани страни, обвързани в договори с ЕС. Това ощетява както Севера, Латвия и Литва, така и Югоизтока, България и Румъния. Аз бих желал Европейският съюз да бе намерил сила да започне преговори едновременно с всички, като посочи, че продължителността на преговорите ще зависи от състоянието на развитието. Това означава, продължителността на преговорите да бъде различна по време. Така би се взело предвид различното равнище на развитие.


- Преди няколко месеца, когато Европейската комисия oбяви предложението си, вие бяхте разочарован. Тогава Вие казахте: „Ние не искаме Европа от първа, втора или трета класа" и пледирахте за преговори и със страни като България. Да, но сега въпреки всичко България е в процеса и има своя шанс".

- Страната получи своя шанс. Това означава, че острото и разграничаващо предложение на Европейската комисия, слава Богу, не бе възприето от правителствата на страните членове. Все пак бих искал една стъпка повече, но въпреки всичко най-лошото бе отклонено.

- Това една елегантна формула ли беше?


- Всъщност това е повече от една елегантна формула. Европейският съюз показа, че оставя вратата отворена и за другите страни, с които през следващите години няма да започне преговори.


- Ясно е, че няма да има т. нар. решения „пакет". Това означава, че разговорите ще бъдат индивидуални. Но тук трябва да се отговори на един въпрос. Трябва ли страните-членки
отново да вземат политическо решение, когато например България е готова за преговори, или политическото решение вече бе взето в Люксембург?


- Принципното решение е взето. Сега само трябва да се установи дали предпоставките за преговори са налице. Така трябва да се разбират решенията. Важното е, че принципното
решение е взето и отговорът е „да".


- Господин Геншер, 97-а бе важна година - Мадрид, разширяването на НАТО, Люксембург, разширяването на Европейския съюз. Сега в края на тази седмица има важни разговори на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в Копенхаген. Искам да ви попитам за тези разговори по Европейската харта за сигурност...

- Мисля, че имаме нужда от нов импулс за развитието на ОССЕ. ОССЕ стои малко в сянка, въпреки че е единствената организация, която обхваща всички страни, тези от Западна, Централна и Югоизточна Европа, както и бившите съветски републики. В нея участват и Съединените щати и Канада. Неповторимостта на този сложен състав изисква да изграждаме и по-силно да използваме възможностите на ОССЕ. Надявам се, че тази среща в Копенхаген ще даде нови импулси.


- Сигурно е, че разширяването е екзистенциален въпросза България. Кратко ви питам и този въпрос ще звучи като прогноза. Представяте ли си българските граници като граници на Европейския съюз, България като член на ЕС?

- Да, абсолютно! Желая го!