Очаквайте "В сянката на финансовата криза"

Издателската програма "Световният гамбит" подготвя за печат книгата “В сянката на финансовата криза”(Olzog Verlag, M?nchen). Авторите на книгата са дали своя впечатляващ принос в анализа и предложенията за възможния изход от финансовата криза, която следва да се използва за структурно-политическо осъзнаване и обрат.

Fin-kriza1

 Авторите на книгата са:

 Д-р Петер Алтмикс е референт по икономика, пазар на работната сила и образование в Либералния институт на фондация „Фридрих Науман за свободата”. Преди това, в сферата на частната кредитна система, е отговарял за логистика на наличните средства, стандартизиране в плащанията и организация на изчисляването на единен федерален курс на ценните книжа.

 Андреас Хофман е научен сътрудник в Института по икономическа политика на Университета Лайпциг. Основните акценти в неговите изследвания са в сферата „Международна икономика и финансови кризи”. Подготвя се за докторантура на тема „Парична политика и свръхинвестиции в Средна и Източна Европа”.

 Проф. д-р Йорг Гуидо Хюлзман е професор по политическа икономия в Университета в Анже, Франция. Неговата изследователска сфера обхваща история на икономиката, теория на парите, както и отношението между икономика и религия. Сред неговите разработки са „Логиката на валутната конкуренция” и „Етиката на паричното производство”. В трудовете си се занимава освен това с контрафактически анализ на икономиката. Той е Senior Fellow на Института „Лудвиг фон Мизес”, САЩ.

 Екехард А. Кьолер е референт-изследовател в Института „Валтер Ойкен”. Акцентите на изследователската му дейност са в сферата на икономическата теория, предимно паричната теория, новата институционна икономика и конституционната икономика. Дисертационният му проект изследва възможностите за по-нататъшно развитие на Европейския валутен съюз от структурно-икономическа перспектива.

 Проф. д-р Торстен Полайт е главен експерт по политическа икономия на Barclays Capital Германия и професор във франкфуртския School of Finance & Management. Основните насоки на изследователската му дейност са в сферата на монетарната икономика. През 2000 година основава ЕСВ Observer - независима група от наблюдатели на Европейската централна банка (ЕЦБ).Член е на обществото „Фридрих Аугуст фон Хайек”, на изследователската мрежа „Research on Money in the Economy (ROME)“ и е Adjunct Scholar на Института „Лудвиг фон Мизес”, САЩ.

 Франк Шефер е член на Германския Бундестаг, ръководител на фракцията на СДП във финансовата комисия, член на Областния управителен съвет на СДП Северен Рейн - Вестфалия, член на обществото „Аугуст фон Хайек” и на фондация „Лудвиг Ерхард”.

 Проф. д-р Джордж Селджин е професор по политическа икономия в TerryCollege of Business на Университета Джорджия в Атина, САЩ. Изследователската му сфера обхваща монетарната икономика, история на валутата и политиката, банково дело и макроикономика. Заедно с Кевин Доуд и Лоурънс Х. Уайт основава модерната Free-Banking-школа и написва книгата „Теорията на Free-Banking: паричното количество при конкурентно емитиране на банкноти”. Освен това е Senior Fellow на Cato Institute, САЩ.

 Норберт Фридрих Тофал е научен сътрудник на Франк Шефлер и извънщатен преподавател на Университета Виадрина Франкфурт/Одер за структурно-политическите лекции „Право и свобода в Европа” в Института за изследване на Германия” в Минск, Белорусия. Той е член на обществото „Хайек” и заедно с Михаел фон Пролиус организира либералния частен семинар в духа на традицията на Лудвиг фон Мизес и Фридрих Аугуст фон Хайек в Берлин.

 Проф. д-р Лоурънс Х. Уайт е професор по политическа икономия в George Mason University във Вирджиния, САЩ. Изследванията му са в сферата на теорията и историята на валутните системи и банковото дело. Сред трудовете му са „Теорията на валутните институции” и „Конкуренция и валута”. През 2008 година получава научната награда на Association for Private Enterprise Education. Изследователските му пътувания го водят в American Institute for Economic Research, Швейцарската национална банка и Областната централна банка на Атланта. Той е съиздател на „Econ Journal Watch“ и е член на Съвета на издателите на „Review of Austrian Economics“. Съиздател е на списанието „The Freeman“ на фондацията за икономическо образование. Освен това е Adjunct Scholar на Cato Institute, САЩ.

Йорг Гуидо Хюлзман анализира паричното производство от гледна точка на християнската етика. Още Николай Орезмий през 1358 г. разбира, че изкуственото увеличаване на паричното количество се извършва преди всичко от самите държатели на парите, че то е вредно за търговията и икономиката и може дори да бъде заплаха за цивилизацията. Че има целеви конфликт между паричната политика, свободния поток на капитали и стабилните обменни курсове. В тази връзка след него още Хораций предупреждава, че монетите не трябва да се променят, тъй като правителствата клонят към злоупотреба...

И Лоурънс Х. Уайт държи пледоария за една свободна международна банкова система и описва изискванията за реформа на валутните системи.

Торстен Полайт изследва връзката на свободата и здравите пари, като при това се позовава на Австрийската школа по национална икономика. Австрийската школа виждала в монопола на паричното предлагане на държавните централни банки и на емитирането на книжни пари от страна търговските банки чужди, носещи гибел тела в системата на свободните пазари.

Джордж Селджин идентифицира изключителния монопол за емитиране на книжни пари като основната причина за нестабилността.

Екехард А. Кьолер и Андреас Хофман се занимават с причините и структурно-политическите последствия от финансовата криза. От финансовата криза трябвало да се направят структурно-политически изводи. Понастоящем политиката оценявала само симптомите, но не и опиращите се на правила причини за финансовата криза.

Франк Шефлер и Норберт Е. Тофал разглеждат прехода от държавния монопол върху книжните пари към пазарно-икономическа парична система посредством конкуренция.

Българското издание на книгата “В сянката на финансовата криза” от издателската програма “Световният гамбит” излиза с подкрепата на Банка ДСК. Изразените в книгата тези не обвързват позициите на Банка ДСК.

 

BankaDSK2