Newsletter

Име:
Email:

Глобализираният абсурд

cover_Gobaliziranijat_absurd1

Тази книга бе предизвикана от 11 септември 2001 г., своеобразното начало на XXI век. Тя се опитва да разкаже за всичко, което се случи в международната политика веднага след 11 септември в продължение на малко повече от една година. Седмица след седмица светът придобиваше ново усещане за себе си, старите проблеми придобиваха нови измерения, координатите на световната политика бавно, но сигурно се променяха.
Във времето след деня, който промени света, един важен въпрос остава без отговор. Преди години един учен го зададе така:
„Как е възможно да имаме толкова много информация, а да знаем толкова малко?"

 

ПАРАГРАФ 22 - ГЛОБАЛИЗИРАНИЯТ АБСУРД

,,Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети; но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22" „Параграф 22", Джоузеф Хелър„Параграф 22" Параграфът на безмислието беляза и началото на XXI век, а черният 11 септември го направи параграфът на глобализирания абсурд. Джоузеф Хелър бе човекът, който някога „създаде нов израз, значещ едно и също, независимо в коя точка на света живеете". Сега се оказва, че не само мястото, но и времето няма особено значение. Абсурдно е някой преди двадесет години да си е мислил, че Съединените щати например ще атакуват Афганистан. Само че това е действителност, както и това, че някакъв религиозен фанатик, заврян в пещерите на Афганистан, не само може да си открие сметка в изискана западна банка, но и да срине символи на модерния свят. Единствено логиката на Параграф 22 допуска доказателства за действителността на парадоксите или абсурдните прогнози - например някога Русия да нападне... Виетнам. Толстой имаше подредена и логична мисъл при описанието на войната и мира, или пък Достоевски за престъплението и наказанието. Класическите им представи за тъмните и светлите страни на човечеството днес са неестествени за глобализирания ни свят ако... не приложим прословутия Параграф на Хелър. Само параграфът на абсурда е в състояние да обясни „високотехнологичните" определения като „мирна война" или „военен мир". Най-цивилизованите общества и доказаните демокрации водят „хуманитарни" войни, свободният свят е готов да жертва личната свобода на гражданите, великите сили да влизат в коалиции, подходящи за средата на 19 век, а картата на света да се преначертава във ...Афганистан. Това е толкова абсурдно, колкото вероятността Осама бен Ладен да приеме християнството или в Кабул да бъде построен Световен търговски център. Ако поправим малко текста на Джоузеф Хелър, светът може да се огледа в абсурда на една клауза от параграф 22, която би изглеждала така: „Светът (Ор) щеше да бъде луд, ако участваше и занапред във войни (бойни полети), а щеше да бъде здрав, ако не воюваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да воюва (лети)". Сега, в началото на XXI век светът не изглежда дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в Параграф 22, нито от това, че има толкова много информация, а знае толкова малко.

P.S. В Оксфордския речник срещу „Параграф 22" е записано: „Дилема, участникът в която не може да спечели".







Copyright © 2020 SIVASS CONSULTING LTD. All rights reserved.